effacer mon existence;

Глава 5: Машината за сънища

(Допълнителна концепция към предложение за артистична резиденция)

Всяка нощ една система колапсира. Тялото потъва в сън, умът започва да рендерира.

В съня всичко е възможно и затова нестабилно — съвършена симулация, която не се нуждае от устройство.

Когато сънуващият се събуди, друга машина се зарежда: виртуалният свят — програмирана халюцинация, която се преструва на физическа.

По-късно същият сънуващ отново заспива и се издига друга архитектура.

Слоевете се въртят безкрайно: сън → симулация → буден свят → отново сън.

Непрекъснатостта се губи, но усещането остава непокътнато.

Машината за сънища не е технология; тя е философски експеримент, осъществен чрез изкуство.

Всеки слой на възприятието е декор, изграден от ентропията — възможности, колапсиращи във временна съгласуваност.

В работата си I изграждам инсталации и образи, които наподобяват това движение:

екраните трептят, звуковите цикли се разпадат, записаните жестове се повтарят, докато забравят произхода си.

Зрителите влизат в цикъл, в който границата между вътрешно и външно се разтваря,

докато самото изложбено пространство не започне да се усеща като осъзнат сън, който отказва да свърши.

Целта не е да се определи какво е реално, а да се разкрие как се поражда „реалността“.

Когато зрителят не може да различи дали стои вътре в симулация, или просто я гледа,

творбата постига целта си: възпроизвела е същото ентропийно объркване, което управлява съзнанието.

Творбата се превръща в огледало на познанието — жива верига за обратна връзка между наблюдателя и наблюдаваното.

В Машината за сънища творецът е едновременно субект и система.

Моята задача е да създавам среди, в които наблюдението се превръща в участие,

където всеки колапс на възприятието изсича миг на съгласуваност —

мимолетна валута на осъзнаването, която циркулира между сън, екран и кожа.