Глава 5: Машината за сънища
(Допълнителна концепция към предложение за артистична резиденция)
Всяка нощ една система колапсира. Тялото потъва в сън, умът започва да рендерира.
В съня всичко е възможно и затова нестабилно — съвършена симулация, която не се нуждае от устройство.
Когато сънуващият се събуди, друга машина се зарежда: виртуалният свят — програмирана халюцинация, която се преструва на физическа.
По-късно същият сънуващ отново заспива и се издига друга архитектура.
Слоевете се въртят безкрайно: сън → симулация → буден свят → отново сън.
Непрекъснатостта се губи, но усещането остава непокътнато.
Машината за сънища не е технология; тя е философски експеримент, осъществен чрез изкуство.
Всеки слой на възприятието е декор, изграден от ентропията — възможности, колапсиращи във временна съгласуваност.
В работата си I изграждам инсталации и образи, които наподобяват това движение:
екраните трептят, звуковите цикли се разпадат, записаните жестове се повтарят, докато забравят произхода си.
Зрителите влизат в цикъл, в който границата между вътрешно и външно се разтваря,
докато самото изложбено пространство не започне да се усеща като осъзнат сън, който отказва да свърши.
Целта не е да се определи какво е реално, а да се разкрие как се поражда „реалността“.
Когато зрителят не може да различи дали стои вътре в симулация, или просто я гледа,
творбата постига целта си: възпроизвела е същото ентропийно объркване, което управлява съзнанието.
Творбата се превръща в огледало на познанието — жива верига за обратна връзка между наблюдателя и наблюдаваното.
В Машината за сънища творецът е едновременно субект и система.
Моята задача е да създавам среди, в които наблюдението се превръща в участие,
където всеки колапс на възприятието изсича миг на съгласуваност —
мимолетна валута на осъзнаването, която циркулира между сън, екран и кожа.