ГЛАВА IV

Вмъквания в уравненията

Всички глави

Една и съща операторна граматика беше включена в няколко утвърдени формули. Това са места на реализация, а не независими потвърждения.

Направление с плътността на източника в уравнението на Поасон

Базов модел:

∇2Φ=4πG(ρb+ρgas+ρhalo).\nabla^2\Phi=4\pi G(\rho_b+\rho_{\rm gas}+\rho_{\rm halo}).

Разширен източник само от халото:

∇2Φ=4πG[ρb+ρgas+ρhalo+f⊥(Kd∗ρhalo−ρhalo)].\nabla^2\Phi=4\pi G\left[\rho_b+\rho_{\rm gas}+\rho_{\rm halo} +f_\perp(K_d*\rho_{\rm halo}-\rho_{\rm halo})\right].

Само X = rho_halo. BCG, газът, общата конвергенция и кумулативната проектирана маса не се изглаждат във валидната реализация B2.

Направление за конвергенция при гравитационно лещиране

κbase=κb+κgas+κhalo,\kappa_{\rm base}=\kappa_b+\kappa_{\rm gas}+\kappa_{\rm halo},
κaug=κb+κgas+(1−f⊥)κhalo+f⊥(Pd∗κhalo).\kappa_{\rm aug}=\kappa_b+\kappa_{\rm gas} +(1-f_\perp)\kappa_{\rm halo}+f_\perp(P_d*\kappa_{\rm halo}).

Диагностиката на преноса между HFF карти вместо това използва конкретно назована карта на целевия екип като X и я сравнява с два други публични продукта на екипи за моделиране; това е тест за съгласуваност между моделни продукти, а не декомпозирана функция на правдоподобие за физическо хало.

Направление NFW / профил на халото

ρaug(r)=(1−f⊥)ρNFW(r)+f⊥(Kd∗ρNFW)(r).\rho_{\rm aug}(r)=(1-f_\perp)\rho_{\rm NFW}(r)+f_\perp(K_d*\rho_{\rm NFW})(r).

Изпълненията на SIDM Concerto сравняват този разширен CDM/NFW профил със съпоставим публичен параметричен референтен профил с ядро/SIDM. Тъй като всеки нискочестотен оператор премахва централния пик, посоката е механично благоприятна; съпоставимите контроли са съществени.

Направление на Джийнс

Запазва се стандартното сферично уравнение на Jeans:

d(νσr2)dr+2βrνσr2=−νGM(<r)r2.\frac{d(\nu\sigma_r^2)}{dr}+\frac{2\beta}{r}\nu\sigma_r^2 =-\nu\frac{G M(<r)}{r^2}.

Адаптерът за сфероидални галактики джуджета действа само върху триизмерната плътност на NFW халото:

dg=ηr1/2,g,ρh,aug=(1−f)ρNFW+f(Kdg∗ρNFW),d_g=\eta r_{1/2,g}, \qquad \rho_{h,\rm aug}=(1-f)\rho_{\rm NFW}+f(K_{d_g}*\rho_{\rm NFW}),
Maug(<r)=M⋆(<r)+4π∫0rρh,aug(r′)r′2dr′.M_{\rm aug}(<r)=M_\star(<r)+4\pi\int_0^r \rho_{h,\rm aug}(r')r'^2dr'.

Не се добавя отделна свободна карта на остатъците и звездният трасер/масата не се подлага на конволюция. Калибрирането върху развойната извадка избра f=0; принудителната ненулева диагностична проверка беше леко неблагоприятна и за двете галактики от отделената тестова извадка. Пълните подробности са в JEANS_DSPH_ADAPTER.md.

Повторно изпълнение с пряко използване на формалните източници

По-късно изпълнение приложи точно същото уравнение с плътността като пряк източник към Draco и Ursa Minor. Тези галактики вече бяха разкрити при предходен вътрешен прототип, впоследствие заменен, затова резултатът остава след излагането на данните. То използва

ρ⊥=f(Kd∗ρNFW−ρNFW),M⊥(<r)=4π∫0rρ⊥(r′)r′2dr′,\rho_\perp=f(K_d*\rho_{\rm NFW}-\rho_{\rm NFW}),\qquad M_\perp(<r)=4\pi\int_0^r\rho_\perp(r')r'^2dr',

и вмъкна M_perp директно в дясната страна на уравнението на Джийнс. Не беше използвана проекция на отклика. Политиката, безопасна за етапа на разработка, отново избра f=0; фиксираната ненулева диагностика даде малък общ резултат delta chi-square = -0.001159399 (0.005077%), като и двете разлики за галактиките бяха отрицателни. Това е диагностика с директен източник след запознаване с данните, а не ново доказателство или съществено подобрение. Вж. JEANS_DSPH_FORMAL_SOURCE_CORRECTIVE.md.

Направление SPARC за кръгова скорост

За галактика от SPARC фиксираният барионен принос е

Vbar2(R)=Vgas∣Vgas∣+0.5Vdisk∣Vdisk∣+0.7Vbulge∣Vbulge∣.V_{\rm bar}^2(R)=V_{\rm gas}|V_{\rm gas}| +0.5V_{\rm disk}|V_{\rm disk}| +0.7V_{\rm bulge}|V_{\rm bulge}|.

Базовият модел за всяка галактика е

Vbase2(R)=Vbar2(R)+GMNFW(<R;V200,c)R.V_{\rm base}^2(R)=V_{\rm bar}^2(R) +\frac{G M_{\rm NFW}(<R;V_{200},c)}{R}.

Общият адаптер на уравнението свързва мащаба на 3D-ядрото с измерената мащабна дължина на диска:

dg=ηRdisk,g,ρaug,g=(1−f)ρNFW,g+f(Kdg∗ρNFW,g),d_g=\eta R_{{\rm disk},g}, \qquad \rho_{{\rm aug},g}=(1-f)\rho_{{\rm NFW},g} +f(K_{d_g}*\rho_{{\rm NFW},g}),
Vaug2(R)=Vbar2(R)+GMaug(<R)R.V_{\rm aug}^2(R)=V_{\rm bar}^2(R)+\frac{G M_{\rm aug}(<R)}{R}.

Споделената политика, избрана при разработката, беше f = 1.0, eta = 0.125, фиксирана преди оценяването върху заделените данни. Тя действа върху 3D плътността само на халото. Всяка галактика все така получава собствено базово NFW напасване на спомагателните параметри, така че това направление проверява преносимостта на споделения адаптер, а не чисто предсказване от край до край.

Направление за хидростатично равновесие X-COP

Каноничното хидростатично уравнение с електронно налягане е запазено:

dPedr=−μmpne(r)GMtotal(<r)r2.\frac{dP_e}{dr} = -\mu m_p n_e(r)\frac{G M_{\rm total}(<r)}{r^2}.

Публикуваната хидростатична NFW маса на X-COP е базовата обща гравитираща маса. Компонентата на тъмното хало се възстановява като

ρdm=ρNFW,total−ρgas−ρ⋆,\rho_{\rm dm} = \rho_{\rm NFW,total}-\rho_{\rm gas}-\rho_\star,

и само този компонент се подлага на тримерното преразпределение:

ρdm,aug=(1−f)ρdm+f(Kd∗ρdm).\rho_{\rm dm,aug} =(1-f)\rho_{\rm dm}+f(K_d*\rho_{\rm dm}).

Увеличената маса, използвана в непроменената дясна страна на хидростатичното уравнение, е

Maug(<r)=MNFW,total(<r)+f[M[Kd∗ρdm](<r)−M[ρdm](<r)].M_{\rm aug}(<r) = M_{\rm NFW,total}(<r) +f\left[M[K_d*\rho_{\rm dm}](<r)-M[\rho_{\rm dm}](<r)\right].

Не се използват заместител чрез проектирана капа, изглаждане на целия профил или трансформация в пространството на отклика. Общата стратегия, избрана на етап разработка, беше f=1.0, d=0.01 R500, фиксирана преди оценяването на трите купа, отделени за проверка. Тук f=1.0 е крайната точка на заместване с изцяло изгладения профил от декларираното семейство оператори, а не старата частична смес f=0.30. Вижте XCOP_HYDROSTATIC_DIRECT_FORMAL.md.

Програма C Направление Фридман/фонов флуид — различен член

H2(z)=H02[Ωm(1+z)3+Ω⊥(1+z)q+1−Ωm−Ω⊥].H^2(z)=H_0^2\left[\Omega_m(1+z)^3+\Omega_\perp(1+z)^q +1-\Omega_m-\Omega_\perp\right].

Това представлява rho_perp(a) = rho_perp,0 a^-q, при w_perp = -1 + q/3. То не е операторът за преразпределение в куповете и се отчита отделно. Запазеният предварителен тест на H(z) установи практически нулево подобрение на хи-квадрат и по-лоши информационни критерии.

Уравнението на Einstein — само вместилище/дизайн

Gμν+Λgμν=8πG(Tμνknown+Tμν⊥,eff).G_{\mu\nu}+\Lambda g_{\mu\nu}=8\pi G\left(T^{\rm known}_{\mu\nu}+T^{\perp,\rm eff}_{\mu\nu}\right).

Валидната ковариантна реализация трябва да запазва общия тензор на енергията и импулса и да се свежда до фиксирания оператор за слабо поле. Това хранилище не твърди, че е реализиран или валидиран пълен ковариантен T_perp_eff. Уравнението на Айнщайн остава формална рамка/направление за проектиране.