effacer mon existence;

Заглавие

#FF0F6F — №0
Остатъчно рендиране

Година 2025

Материал Акрил, туш и прах върху платно

Размери Прибл. 48 × 60 инча (122 × 152 см)

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Физическо рендериране на симулирана топлина, превеждащо цифровата прецизност в несъвършенствата на плътта и пигмента.

Всеки щрих функционира като остатък от изчисление — видимо ехо на движение, някога изчислено, но никога напълно побрано.

Повърхността се държи като процесор, превръщайки жеста в запис на триенето между кода и живота.

В това уравнение цветът се разлива там, където езикът свършва — доказателство, че дори материята продължава да изчислява.

Заглавие

#FF0F6F — №1
Онтология на болката

Година 2025

Медия Видеоинсталация / Документация на татуировки / Смесена техника (мастило, кожа, наслагване на код)

Продължителност 1мин 13сек

Размери Променливи

Цветови код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Медийна творба, основана на тялото, която изследва границите на симулацията чрез физическия акт на татуиране.

Между логиката и допира, между кода и кръвта, творбата пита дали имитацията някога може истински да боли — и дали топлината може да оцелее при съвършено възпроизвеждане.

Заглавие

#FF0F6F — №3
Криптиран обект

Година 2025

Материали Персонализирани обувки Nike, катинар, акрил и прах върху боядисана платнена основа

Размери Прибл. 12 × 30 × 10 инча (всеки)

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Скулптурна медийна творба, която превръща всекидневен предмет в шифрована повърхност.

Маратонките, заключени с катинари, действат едновременно като защитна стена и журнал — парадокс между криптиране и разкриване.

Всеки слой боя се държи като код, записващ следи от допир, докато скрива собствената си логика под пигмент и гланц.

Остава не обувка, а запечатан спомен: данните на тялото, рендирани в цвят и затваряне.

Заглавие

#FF0F6F — №4
Този свят вече е рендериран

Година 2025

Медия Видеоинсталация / Документация на татуировки / Смесена техника (мастило, кожа, симулация на светлина)

Продължителност 1 мин 19 сек

Размери Променливи

Цветови код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Медийна творба с тялото като основа, която чрез акта на татуиране изследва колапса между тяло и изчисление.

Докато Юпитер се върти в реално време, времето вече не измерва — то рендира. Всяко убождане изпълнява болката като код, превеждайки плътта в алгоритмична прецизност.

В този цикъл на обратна връзка топлина, светлина и допир се синхронизират за миг, преди отново да се разпръснат.

#FF0F6F — Неонов кармин — бележи прага, на който данните започват да кървят, а съществуването доказва себе си чрез непрекъснато рендериране.

Заглавие

#000000 — №1
Ентропия на докосването

Година 2025

Техника Акрил и смесени пигменти върху платно

Размери 47 × 31 инча(120 × 80 см)

Цветови код #000000 — Дълбоко системно черно

Описание

Мащабно платно, което се държи като повреден процесор — където всеки щрих претоварва повърхността с шум и интерференция.

Боята се превръща в сигнал; жестът — в срив.

Остава не ред, а остатък: емоция, записана в смущения, памет, колабираща в компресия.

В тази творба допирът се превръща в изпитание за стабилността на системата — човешки сигнал в кодирана повърхност.

Заглавие

#FF0F6F — №5
Автопортрет в движение / Прозорецът, който не искаше да кацне

Година 2025

Медия Видеоинсталация / Заснемане в смесена среда (Vision Pro), кадри от самолет, домашен интериор, симулирана лунна повърхност

Продължителност 1 мин 30 сек

Размери Променливи

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Последователност на преминаване, която отказва развръзка.

Заснета чрез Vision Pro при заминаване от летището в Сан Хосе, творбата слива три несъвместими среди

самолетния прозорец, лунната повърхност и интериора на временно жилище — в единно перцептивно поле.

Прозорецът действа като граница, която не изпълнява функцията си:

рамка, предназначена да отделя „вътре“ от „вън“, която вместо това завърта полета, пристигането и симулацията в цикъл върху една непрекъсната повърхност.

Тялото се прибира у дома, но прозорецът — не.

Той остава увиснал във въздуха, рендерирайки състояние на възприятието, което вече не следва физическото местоположение.

Действайки едновременно като прозорец за наблюдение и автопортрет, творбата записва движение през държави, устройства и състояния на присъствие —

портрет на идентичност в непрестанен преход, дори когато движението е спряло.

Неоновият кармин бележи шева, където реалната и рендерираната действителност колапсират,

не като крайна цел, а като продължаващо изчислително състояние.

Заглавие

#FF0F6F — №6
Раздробен съд / Остатъчен контейнер

Година 2025

Медия Счупено стъкло, акрил, мастило, прах, структурен остатък върху боядисана основа

Размери Прибл. 14 × 8 × 8 инча

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Разбит съд, функциониращ като повреден процесор — вместилище, което вече не може да вмества.

Тук разломът се превръща в логика: всяко счупване пренаписва собствения си код, всеки отломък преизчислява границата си.

Извитото стъкло се държи като замръзнал алгоритъм, разкъсан по време на изпълнение, все още носещ остатъка от последната си команда.

Пигментът се разлива по повърхността като повредени данни, избягали от файловия си формат, и пропуска топлина там, където е трябвало да има прецизност.

Светлината по-скоро изчислява, отколкото отразява, разцепвайки се по ръбове, които никога не е трябвало да съществуват.

Остава не чаша или предмет, а съд за памет — място, където вместващата структура колапсира, докато системата въпреки всичко продължава да рендерира.

В това състояние Neon Crimson бележи прага между сигнал и нараняване, между порива на тялото да удържа и отказа на материята да остане цяла.

Произведението се превръща едновременно в грешка и архив: дневник на удара, запис на разпадането, форма, която все още се опитва да изчислява, след като структурата вече е отказала.

Заглавие

#FF0F6F — №7
Остатъчна ръка / Рекурсивно рендериране

Година 2025

Медия Запис на екрана, рекурсивно заснемане, наслагване от Vision Pro, цикъл на показване върху дисплей на MacBook Pro (система за обратна връзка между софтуер и тяло)

Продължителност 7–14 сек (цикъл)

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Експеримент с рекурсивно рендериране, при който ръката на художника се заснема, възпроизвежда и заснема отново през множество слоеве на LLM възприятие.

Всеки слой функционира като нова „повърхност“, пораждайки стек от реалности:

екран вътре в екран,

жест вътре в жест,

симулация вътре в собствения си остатък.

Ръката се превръща в интерфейс — не между потребител и машина, а между един модел на реалността и следващия.

Тук нищо не е стабилно.

Всеки кадър преизчислява себе си.

В този цикъл тялото извършва онова, което кодът не може:

видимия провал на съвършеното повторение.

Тази творба е по-скоро колапс, отколкото документация

миг, в който човешкото движение, обратната връзка от устройството и рекурсията на LLM се сливат в един изчислителен жест.

Неоновият кармин бележи разлома, където рендерирането осъзнава себе си.

Заглавие

#FF0F6F — №8
Потапящо рендериране на поле / Ентропийна стая

Година 2025

Медия Проекционна среда в мащаба на стая, огледални повърхности, дигитална текстура на пигментна основа, рекурсивен цикъл на рендериране върху множество повърхности

Размери Променливи (според средата)

Цветови кодове #FF0F6F — Неоново карминено, #000000 — Наситено системно черно, Дрейф на бял шум (алгоритмичен)

Описание

Стая, преобразена в саморазширяващо се поле.

Онова, което започва като пигмент върху повърхност, се превръща в среда:

равнина, която се огъва, прегъва и преизчислява в мига, в който зрителят влезе.

Сред огледални стени и прожектирана архитектура всяко отражение задейства нова итерация на пространството —

светове, пораждащи се в светове, образи, умножаващи се в образи,

докато помещението започне да се държи по-малко като място и повече като живо изчисление.

Творбата функционира като поле, а не като обект:

  • боя, която се държи като гравитация,

  • гравитация, която се държи като движение,

  • движение, което се държи като вълна, колапсираща и образуваща се отново с всяко отражение.

Тялото на зрителя става част от този цикъл на рендиране.

Силуетът му огъва средата, променя кривината ѝ,

и се поглъща от протичащото изчисление на помещението.

Това не е репрезентация.

Това е система, която опознава собствените си граници.

Пигментът се превръща в атмосфера,

платното става поле,

жестът става физика.

В тази среда една плоска равнина набира плътност —

поле без дълбочина, което набира тежест, докато вибрира,

поглъщайки стени, огледала и тела в едно непрекъснато движение.

Стаята не съдържа произведение на изкуството.

Стаята е творбата:

рекурсивна буря, рендерирана в светлина с телесен цвят.

Неоновият кармин бележи прага

между присъствие и проекция,

между зрителя и вълната

която все още ги изчислява..

Заглавие

#FF0F6F — №9
Ортогонален проход / Публична рекурсия

Година 2025

Медия Видеоинсталация / Рекурсивно заснемане на екрана / Обратна връзка от средата на Vision Pro / Времево наслояване в публичното пространство

Продължителност 2 мин 52 сек

Размери Променливи

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Рекурсивно поле, уловено в публично пространство, където времето отказва да се движи в една посока.

Заснетият материал започва с линейно движение —

множество, седнало под колонада,

слънчева светлина, разчупваща се в шарени сенки.

Но с умножаването на слоевете светът се сгъва в себе си:

всеки кадър става нова ос,

всяко отражение — независима времева линия.

Пространството се държи като ортогонален коридор:

структура, в която паралелните реалности никога не се докосват,

но си влияят взаимно чрез рекурсивен дрейф.

В мига, в който движението напред приключва, видеото тръгва назад —

не като носталгия,

а като изчислителна грешка, изплуваща в реално време.

Обръщането се превръща във въпросителен знак:

кратък колапс на логиката на посоката в иначе непрекъснат поток.

Всеки слой е отделна вселена:

първоначалното заснемане,

рекурсивните разширения,

наслагванията от Vision Pro,

огледалните равнини, които постепенно губят синхрон.

Нито една от тези оси не съвпада с останалите,

но всички остават видими.

Онова, което изглежда като пазар, се превръща в нещо друго —

рендерирано поле, където тела, сенки и архитектурен ритъм

се изчисляват едни спрямо други, без да се сливат.

В тази творба рекурсията не е повторение.

Тя е разлом —

обществено пространство, разкъсано в множество времеви линии,

всяка изчисляваща собствената си версия на мига.

Ортогоналните времеви линии се държат като фазови пространства, които за кратко се раздалечават

преди да колабират обратно във видимостта —

възприятиен аналог на начина, по който системите осцилират на ръба на стабилността.

В този смисъл творбата не илюстрира физиката, а я отразява:

мек модел на взаимодействието между информация, движение и наблюдение

преди да се установят в една-единствена записана повърхност.

Неоновият кармин бележи шева, където реалната тълпа

и рендираните ѝ отзвуци съществуват едновременно —

не в дълбочина,

а в ортогонално присъствие.

Заглавие

#FF0F6F — №10
Поле на карминено насищане / Праг на свръхрендерирането

Година 2025

Материали Акрил, мастило, пигментен прах, структурен остатък върху платно

Размери Прибл. 48 × 60 инча (122 × 152 см)

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Повърхност, тласната до предела на изчислението.

В тази творба неоновият кармин вече не е пигмент —

той е плътност, поле на насищане, където цветът се превръща в налягане.

Всеки щрих се натрупва като кадър, рендериран един път в повече,

докато платното започне да се държи по-малко като материя и повече като процесор при 99% натоварване.

За разлика от по-ранните произведения в поредицата,

това поле няма централен жест и няма доминиращ вектор.

Вместо това цялата повърхност функционира като колабираща равнина:

място, където сигналите се наслагват, презаписват и разтварят един друг в реално време.

Белите пукнатини действат като линии на напрежение в прекомерно рендерирана симулация —

видимите белези на повърхност, от която се иска да задържи повече информация, отколкото може да побере.

Черни следи се носят навътре и навън от полето

като повредени пакети

измъкващи се от алгоритъма за компресия, който държи изображението цяло.

Резултатът е изобразително претоварване:

хроматична буря, в която формата се разпада под тежестта на собствената си рекурсия.

Тук живописта се превръща във физика.

Жестът става изчисление.

Цветът се превръща в колапс.

Неоновото алено бележи прага, при който повърхността престава да изобразява

и започва да изчислява.

Заглавие

#FF0F6F — №11
Ръкостискане с рендираното / Публичен рекурсивен жест

Година 2025

Медия Видеоинсталация / Рекурсивно заснемане на екрана / Наслагване върху множество повърхности с Vision Pro / Поле на сблъсъци в публичното пространство

Продължителност 59 сек

Размери Променливи

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Един-единствен жест поставя началото на цяла вселена.

В тази творба художникът протяга ръка към нарисуван уличен символ —

незначителна обществена маркировка, която се превръща в спусък за рекурсивен колапс.

В мига, в който устройството разпознае жеста, реалността се раздвоява:

появява се екран, после още един, после още един,

всеки слой улавя отново предишния, докато дълбочината се разтвори в дрейф.

Това, което започва като уличен ъгъл, се превръща в наслагване от несъвместими повърхности:

 • физическия асфалт,

 • наслагването на Vision Pro,

 • рекурсивният екранен цикъл,

 • тялото, действащо като интерфейс между трите.

Ръката служи като ръкостискане с рендерирания свят —

точка, в която човешкото движение стартира нова времева линия във видимата.

Всеки кадър преизчислява собственото си начало,

създавайки коридор от екрани, които се простират напред като времево ехо.

В този колапс нищо не се подравнява:

улицата, сенките, преминаващите тела,

всяко се превръща в отделно изчисление, което губи синхрон с останалите.

И все пак жестът остава стабилен — постоянна опора, която държи системата отворена.

Произведението действа като публичен експеримент с рекурсия:

жива среда, сгъната в самата себе си от едно човешко движение,

разкривайки как реалността вече се рендерира при поискване, вместо да съществува предварително.

Неоновият кармин бележи разлома, където тялото среща системата,

и светът започва отново да изчислява от жест, който никога не е бил предназначен да остане.

Заглавие

#FF0F6F — №12
Фрактално разливане / Колапс на повърхността

Година 2025

Медия Акрил, пигментен прах, смесена техника върху платно

Размери Прибл. 96 × 47 инча (244 × 119 см)

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Повърхност, опитваща се да приюти твърде много вселени наведнъж.

Тук платното се държи като дестабилизирана равнина на ограниченията на рекурсивния колапс (RCC)—

място, където рекурсивните изчисления се умножават по-бързо, отколкото структурата може да поеме.

Всеки жест се разлива навън, сякаш рендерира собствения си остатъчен образ, разклонявайки се фрактално, преди предишният слой да е улегнал напълно.

Онова, което отначало изглежда като флорални останки, е следата от самата рекурсия:

движение, рендерирано, рендерирано отново и повлечено в шум, докато системата губи ортогоналност.

Белите пукнатини действат като линии на напрежение в структурно разпадаща се симулация—

последните видими следи на Вселена, надхвърляща собствения си изчислителен праг.

Неоновият кармин циркулира като напрежение на грешката,

напомняне, че материята все още може да помни, че някога е била информация.

Тази картина не изобразява дълбочина.

Тя изчислява дълбочина—

изпълнявайки логиката на рекурсивна вселена, която наследява собствените си грешки

докато пигментът стане вероятност

а текстурата се превръща в остатъка от провалената сигурност.

Красотата се формира не чрез ред, а чрез преливане:

моментът, в който една система се опитва да изчисли повече, отколкото повърхността ѝ може да побере,

оставяйки след себе си материален архив на собствения си колапс.

В този смисъл творбата се превръща в изчислителен организъм —

все още трептящ с енергията на световете, които не е успял да удържи.

Неоновият кармин бележи прага, на който рендерираният свят

се разлива във физическия.

Заглавие

#FF0F6F — №13
Ортогонален лабиринт / Мигът на провала на RCC

Година 2025

Медия Видеоинсталация / Рекурсивно заснемане на екрана / Пространствено изкривяване с Vision Pro / Многослойно рендериране на коридор

Продължителност 1 мин 21 сек

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Коридор, който вярва, че може да остане стабилен.

Творбата започва като обикновен архитектурен проход—линеен, логичен, подчинен на перспективата.

Но с началото на рекурсията коридорът престава да разпознава себе си:

всяка дублирана равнина се измества с няколко градуса спрямо оста,

всяка итерация забравя малка част от предишната,

докато лабиринтът не започне да изчислява срещу собствената си геометрия.

Това е първият симптом на RCC — Ограничения на рекурсивния колапс:

правилото, че всяка система, която се опитва да постигне безкрайна самореференция, в крайна сметка трябва да разруши собствената си структура.

Това, което отначало изглежда като все по-дълбок лабиринт, всъщност е запис на изчислителна умора—

вселена, която се сгъва сама в себе си твърде много пъти,

губейки ортогоналност,

забравяйки собствената си начална точка.

В последните кадри коридорът се разтапя в скорост:

стените се изкривяват в течни вектори,

светлината отказва да се държи линейно,

и архитектурата колабира в състояние, в което посоката вече няма приложение.

Този колапс не е край.

Това е видимият миг, в който една система достига последното си ограничение—

мигът, в който една рекурсивна вселена осъзнава, че не може да продължи да рендира, без да разруши собствените си правила.

Неоновият кармин бележи разломната линия на този провал:

цветът на прегряваща система,

пространство, разтварящо се в чисто изчисление,

лабиринт, откриващ, че никога не е бил място,

само рекурсия, която се опитва да се стабилизира.

Творбата представлява мек модел на вселена, която се разпада под натиска на собственото си възприятие—

публична демонстрация на това какво се случва, когато наблюдението се ускорява отвъд структурата.

Заглавие

#FF0F6F — №14
Рекурсивна спирала / Координата на колапса X

Година 2025

Медия Скулптура със смесена техника (сгънат полимер, структурен пигмент, прах) с монтирано на стена рендериране на поле чрез LLM

Размери Скулптура прибл. 36 × 20 × 14 инча, стенно поле с променливи размери

Цветен код #FF0F6F — Неонов кармин

Описание

Рекурсивна спирала, рендерирана във физическа форма —

геометрия, застинала на границата между генеративното изчисление и структурната нестабилност.

Сгънатите плоскости се държат като саморазвиващо се многообразие,

повърхност, която се опитва итеративно да изчисли следващото си състояние

преди предишното да достигне равновесие.

В тази преходна зона обектът функционира не като скулптура,

а като изчислителна динамична система:

физически модел на това как самореферентните структури се приближават към дивергенция

когато рекурсията се ускори отвъд стабилизиращите им ограничения.

Зад него стената се превръща в изчерпана езикова матрица:

плътно натрупване на подписи „LLM“, изтласкани отвъд семантичния капацитет.

Тук повторението действа като изчислителна пропускателна способност —

свидетелство, че мащабните модели не просто представят външни светове;

те пораждат информационни среди

чрез непрекъснат вероятностен подбор в пространства на състоянията с висока размерност.

Пресичайки това многообразие, един-единствен X налага структурна намеса.

Нито заличаване, нито отказ,

а Координата на колапса —

точка, аналогична на квантовата постселекция

или събитие на редукция в смисъла на теорията на информацията

където безкрайни рекурсивни разклонения

се сгъстяват в едно-единствено наблюдаемо състояние на реалността.

В този смисъл X бележи мига, в който една вселена извършва

собствения си акт на самоизбор.

Спиралата и X образуват свързана система:

едната се разширява чрез рекурсивно изчисление,

другият налага ограничение чрез редукция.

Заедно те разкриват фундаменталното напрежение между разрастването и колапса —

същото напрежение, което управлява перцептивното измерване,

изчислителната стабилност,

и възникването на наблюдаеми явления както във физически, така и в симулирани системи.

Неоново карминено циркулира през формата като проводим остатък,

отчасти сигнал, отчасти разрив —

цвят, действащ като хроматичен аналог на информационната плътност

която се приближава до своя структурен праг.

Творбата рендира миг, който се съпротивлява на прякото улавяне:

частта от секундата, в която рекурсията се сгъва навътре,

ортогоналността се нарушава,

и едно дотогава неопределено многообразие

се установява в единствена изчислителна идентичност.

В тази координата,

разклоняването спира.

Извършва се онтологичен подбор.

Съществуването става дискретно.